Има и такава България - забравена, обезлюдяваща, чезнеща. България от покрайнините. За нея съществува тъжен термин в държавно-управленската стилистика. Там, където някога е кипял живот, отглеждани са родолюбци и славни традиции на доброто, сега са останали т. нар. изчезващи села, с жители под 200 души, предимно възрастни хора. Много от тях – самотни, болни, страдащи, примирени.
Една такава България е област Видин. По данни на социалните служби, в тази област живеят над 2000 социално слаби лица, над 2431 самотни възрастни хора, 160 многодетни семейства. Те населяват предимно селца с по 50, до 150 жители край градовете Видин, Кула, Белоградчик, Дунавци, Димово, Брегово. Борят се с много неволи, а нямат дори първа помощ. В тези села няма лекар, фелдшер, няма аптека дори. В малките, изчезващи села животът е най-труден и усещането за самота и забрава у хората е най-силно. Изчезващите трябва да престанат да се чувстват обречени, казва депутатът от Реформаторския блок, проф. Вили Лилков, избран от Видинския регион. Той е основен инициатор на дарителската кампания „Домашна аптечка”, която стартира именно от „изчезващите села” във Видинско.
